Археолозите в Помпей откриват пекарна, която е служила и като затвор

Древна пекарна, ръководена от плебеи, е открита в руините на Помпей, се споделя в изказване на Археологическия парк Помпей, оповестено в петък.

Поробени хора и магарета са били затворени дружно и употребявани за зареждане на мелница за смилане на зърно за самун, съгласно детайлности за откритието, предоставени от парка.

Мястото се състои от тясна стая без външен аспект, а единствено дребни, високи прозорци, покрити с решетки, през които минава минимална светлина. Имаше и вдлъбнатини в пода „ за съгласуване на придвижването на животните, принудени да се разхождат с часове със завързани очи “, се споделя в изказването.

Откритието е направено в сектора Regio IX на известния туристически обект, където също не престават археологически разкопки. Районът сега се разкопава като част от по-голям план, предопределен да обезпечи и поддържа авансово разкопани зони на римския град.

Археолозите откриха пекарната, до момента в който разкопаваха античен помпейски дом, който беше реновиран, когато вулканът Везувий изригна през 79 година от н.е., покривайки град Помпей с пепел.

През последните месеци бяха открити телата на три жертви на изригването, за които се счита, че са поданици на дома, а не плебеи. Къщата беше разграничена на жилищна част с „ изискани стенописи “ от едната страна и комерсиална пекарна от другата.

До пекарната беше едва осветената зона на пандиза, сподели шефът на археологическия парк Помпей Габриел Зухтригел в изявление, оповестено в канала на уеб страницата в YouTube.

„ Това, което се появи, е удостоверение за тежката работа, на която са били подложени мъже, дами и животни в античните мелници-пекарни “, добави той.

Zuchtriegel сподели, че тези затворнически пекарни са били разказани преди този момент от римския публицист Апулей през 2-ри век от н.е., в неговия разказ „ Метаморфози “ (известен също като „ Златното магаре “), в който основният воин, Луций, „ се трансформира в магаре и беше продаден на мелничар. Зухтригел сподели, че епизодът се основава на директното знание на писателя за животните и хората, които живеят и работят дружно.

Новооткрит ият затвор нямаше порти на открито, а единствено към вътрешния атриум.

„ Това е, с други думи, пространство, в което би трябвало да си представим наличието на хора със угодничав статут, чийто притежател е чувствал нуждата да ограничи свободата на придвижване “, сподели Зухтригел.

„ Това е най-шокиращата страна на античното иго, страната, лишена от връзки на доверие, където то е било сведено до жестоко принуждение, усещане, което се удостоверява изцяло от затварянето на няколкото прозореца с стоманени решетки. “

Археолозите също считат, че вдлъбнатините в настилката на плочата не са направени посредством повтарящи се придвижвания, а са били издълбани, с цел да предотвратят хлъзгането на магаретата и другите животни по настилката и да ги принудят да вървят единствено с кръгови придвижвания, с цел да смелят зърното, съвсем като часовников механизъм.

„ Иконографските и литературни източници, по-специално релефите от гробницата на Еврисак в Рим, допускат, че воденичният камък нормално е бил движен от двойка, формирана от магаре и плебей “, сподели Зухтригел.

„ Последният, в допълнение към бутането на мелничния камък, имаше за задача да предизвиква животното и да следи процеса на мелене, добавяйки зърно и премахвайки брашно. “

Сайтът ще добави галерия, която се открива на 15 декември, наречена „ Другият Помпей: общи животи в сянката на Везувий “, която е отдадена на това, което Зухтригел назовава „ безчет човеци, постоянно забравени от историческите летописи, като робите, които съставлява болшинството от популацията и чиято работа е съдействала доста за стопанската система, само че също по този начин и за културата и обществената тъкан на римската цивилизация.